24 jul 2015, 0:02

Много повече от злато

  Poesía » Otra
629 0 1

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТО

 

В нефритено зелено облече се планината

и белеят скалите по стръмните склонове.

До съмване времето топи се, идва зората

и живителна светлина хвърля на снопове.

 

Обгръща ни утрото с ухание съкровено

и от синовната си гордост потръпваме,

заради историята наша, която единствено

ни дава вечен смисъл да съществуваме.

 

Вековни стражи, в пазви зелени сгушени,

причина станаха като народ да оцелеем

и в лоното на книжнина и вяра приютени,

кръв героична, заради честта си, да пролеем.

 

С кубета, достигащи сякаш до небесата,

манастирите винаги там са и в зима, и в лято,

а слънцето пламти в символите на вярата,

за да напомня, че те са много повече от злато.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "С кубета , достигащи сякаш до небесата,
    манастирите там са и в зиме, и в лято,
    а слънцето пламти в символите на вярата,
    за да напомня, че те са много повече от злато."
    Поздравявам те за чувството на гордост, че си българка, което преминава
    през цялата творба!Бъди благословена!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...