29 июн. 2010 г., 22:52

Много шум за нищо... 

  Поэзия
927 0 24

 

 

 

                              М Н О Г О   Ш У М   З А   Н И Щ О . . .

 

             __________________________________________

 

                                                                                      Vade retro, Satana!

 

 

 

 

 

 

 

                                 Живееш ли - дишаш.

 

                                 Дишаш ли - мислиш.

 

                                 Мислиш ли - работиш.

 

                                 Работиш ли - печелиш.

 

                                 Печелиш ли - харчиш.

 

                                 Харчиш ли - обеднявяш.

 

                                 Обедняваш ли - оскотяваш.

 

                                 Оскотяваш ли - осиротяваш.

 

                                 Осиротееш ли - губиш всичко.

 

.

 

                                 А загубиш ли всичко - ослепяваш.

 

                                 Ослепееш ли - побеляваш.

 

                                 Побеляваш ли - забравяш.

 

                                 Забравяш ли - смрачаваш се...

 

 

 

                                 И нямаш Хоризонт!

 

 

 

                                 Дните ти се сливат със Нощите...

 

                                 Ала си готов пак да живееш и да дишаш.

 

                                 Със цената на всичко. Абсолютно на всичко!

 

 

 

                                  Дори да забиеш отново 1940-те гвоздея

 

                                  във Христовия Кръст.

 

 

 

                                  Но палачът отдавна е мъртъв.

 

                                  Преди векове се е превърнал във пръст.

 

                                  Сред която като кости белеят

 

                                  тридесет сребърника...

 

 

 

 

                                  Заслужава ли си?

 

 

 

                                  2010 г.

 

 

 

                                                                      Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трижди ти по-бъди!
    Не стига, че е усмихната, ами и мъдра...
    Съчетанието между позитивизъм и разсъдъчност е толкова рядко срещано,
    че чак не ми се вярва да съществува.
    Приятно съм изненадан, нежели - респектиран !!!
  • Древни мъдреци твърдят, че човек не е това, за което се мисли,
    а е това, което е замислен да бъде...
    "Но дали е така, кой ще ни каже..."
    Страхотен, много силен и докосващ стих!
    Поздрави за смелия и мъдър поет!
    БЪДИ!
  • Благодаря ти!
    Разрешаваш ли да го добавя във второто издание?
    Здравей !!!
  • А, не обичаш ли-във времето постепенно избледняваш!
  • Благодаря ти за категоричния коментар!
  • Благодаря ти, скъпи мой Клавдио...


    Бъди !!!
  • Сигурно си заслужава ,щом Бог така ни повелява ,в кръговрат да се въртим,да се научим всичко да ценим...!!!Нека вдигат много шум,то за туй не се иска ум.Всички сребърници искат,а не знаят как притискат...
    Поздрав Вики!!!И като Шекспиров герой ти не си в застой....!!!
  • Благодаря ти, Яна!
    Ценя думите ти...

    Бъди !!!
  • Отлял си го ,Вик,в цял ръст ,лирическия герой!А материалът е марков,ot запазена марка Viktor_111!
  • Магдалена, Вилияна - благодаря ви, скъпи Дами, за коментарите,
    за усещането, за емоцията...
    Бъдете !!!

  • Страхотно е!
  • такъв е смисълът на живота...
    да преминеш през всичко това, Виктор...
    заслужава си, приятелю..винаги си заслужава.
  • А дали наистина си заслужава точно така
    да преминава Животът ни?...
    Благодаря ти, Селвер.
    Здравей !!!
  • Ронда, Вилдан, Марина, Ачо, Водолея, Мариан Тр., Петя Кр.,
    Петя, Антон - благодаря ви много. Написали сте ми толкова проникновени
    мисли...
    Антон, този стих е посветен на людете, що са забравили Бога.
    Чини ми се, дето "вярваш" се съдържа в риторичния въпрос,
    накрай стиха. И най-вече в мотото на скромното ми произведение: "Махни се, Сатана!".
    А заглавието съм "заимствал" от великата Шекспирова комедия.
    Защото целият ни Живот преминава като "шум в Системата"...
    Поне аз така съм го усетил и мислил!
    Бъдете !!!
  • В хронологията липсва "вярваш", тогава има хоризонт и финалът щеше да е друг. Поздравления!
  • Винаги зи заслужава да се бориш!Благодаря за стиха, който ме размисли!
  • Хареса ми!
    Поздрави, Виктор!
  • Заслужава си...заради стремежа да се намери доброто от всичко, което е намерило място
    в стиха ти-един живот!
    Поздрав!
  • Заслужава си, Вик!
    Този живот така сложен и честичко труден... заслужава си да го изживеем... като се стараем да не оскотеем... поне да се стараем...
    Разтърсват твоите мъдрости!!!
    Поздравявам те!
  • Задълбочен анализ, изключително задълбочена хронология на основните моменти!!!
  • За хоризонта си заслужава!
  • Благодаря, Йоана...
    Бъди !!!
  • Много добър!
  • Илко, Ивон, Жарко Момиче - развълнувахте ме!
    Бъдете !!!
Предложения
: ??:??