Много шум за нищо...
М Н О Г О Ш У М З А Н И Щ О . . .
__________________________________________
Vade retro, Satana!
Живееш ли - дишаш.
Дишаш ли - мислиш.
Мислиш ли - работиш.
Работиш ли - печелиш.
Печелиш ли - харчиш.
Харчиш ли - обеднявяш.
Обедняваш ли - оскотяваш.
Оскотяваш ли - осиротяваш.
Осиротееш ли - губиш всичко.
.
А загубиш ли всичко - ослепяваш.
Ослепееш ли - побеляваш.
Побеляваш ли - забравяш.
Забравяш ли - смрачаваш се...
И нямаш Хоризонт!
Дните ти се сливат със Нощите...
Ала си готов пак да живееш и да дишаш.
Със цената на всичко. Абсолютно на всичко!
Дори да забиеш отново 1940-те гвоздея
във Христовия Кръст.
Но палачът отдавна е мъртъв.
Преди векове се е превърнал във пръст.
Сред която като кости белеят
тридесет сребърника...
Заслужава ли си?
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Борджиев Всички права запазени
