Много шум за нищо...
М Н О Г О Ш У М З А Н И Щ О . . .
__________________________________________
Vade retro, Satana!
Живееш ли - дишаш.
Дишаш ли - мислиш.
Мислиш ли - работиш.
Работиш ли - печелиш.
Печелиш ли - харчиш.
Харчиш ли - обеднявяш.
Обедняваш ли - оскотяваш.
Оскотяваш ли - осиротяваш.
Осиротееш ли - губиш всичко.
.
А загубиш ли всичко - ослепяваш.
Ослепееш ли - побеляваш.
Побеляваш ли - забравяш.
Забравяш ли - смрачаваш се...
И нямаш Хоризонт!
Дните ти се сливат със Нощите...
Ала си готов пак да живееш и да дишаш.
Със цената на всичко. Абсолютно на всичко!
Дори да забиеш отново 1940-те гвоздея
във Христовия Кръст.
Но палачът отдавна е мъртъв.
Преди векове се е превърнал във пръст.
Сред която като кости белеят
тридесет сребърника...
Заслужава ли си?
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
