1 мая 2015 г., 11:36  

Много въпроси, един отговор

1.3K 0 20

Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.

 

В недрата земни крият ли се духчета
и как при толкоз магма оцеляват?
Къде глухарчовите се събират пухчета?
(не може просто тъй да се стопяват)!

 

Защо когато се събуди слънцето
не сяда първо с ягодките да закуси,
а със лъчите си изприда утро звънко?
(дали се храни като милва устните)?

 

Когато пълнят се реките, носят ли
със себе си сълзите от дълбоки рани?
(не може инак, твърде разточително
ще бъде, ако мъката в очи остане)!

 

Потъват ли душите наши като кораби?
(щом могат да летят, нима и плават)?
Смъртта дали пресилено злокобна е
или кръвта във вените смразява с право?

 

Със сигурност сърцата ни не са от камък!
(нали и моето по Тебе страда)!
Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Таня, пиша само когато нещо ми хареса наистина... А това е такова...За да съм ясен в харесването на новата българска поетична литература, ще посоча автори, които ми харесват и към които
    имам предпочитания - Валери Станков, Ванилин Гавраилов, Пинче, Елица Мавродинова и много други...
  • Безжичен, за мен е чест!
  • Много хубаво. А стилът - твой, интересен.
  • Аз благодаря, Калина!
  • "...Знам - няма смисъл от любовен пламък,
    ако не лумне "всеотдайност"- клада!.." Без тази "клада" всичко е НИЩО!Благодаря за искрения стих!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...