1 мая 2015 г., 11:36  

Много въпроси, един отговор

1.3K 0 20

Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.

 

В недрата земни крият ли се духчета
и как при толкоз магма оцеляват?
Къде глухарчовите се събират пухчета?
(не може просто тъй да се стопяват)!

 

Защо когато се събуди слънцето
не сяда първо с ягодките да закуси,
а със лъчите си изприда утро звънко?
(дали се храни като милва устните)?

 

Когато пълнят се реките, носят ли
със себе си сълзите от дълбоки рани?
(не може инак, твърде разточително
ще бъде, ако мъката в очи остане)!

 

Потъват ли душите наши като кораби?
(щом могат да летят, нима и плават)?
Смъртта дали пресилено злокобна е
или кръвта във вените смразява с право?

 

Със сигурност сърцата ни не са от камък!
(нали и моето по Тебе страда)!
Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Таня, пиша само когато нещо ми хареса наистина... А това е такова...За да съм ясен в харесването на новата българска поетична литература, ще посоча автори, които ми харесват и към които
    имам предпочитания - Валери Станков, Ванилин Гавраилов, Пинче, Елица Мавродинова и много други...
  • Безжичен, за мен е чест!
  • Много хубаво. А стилът - твой, интересен.
  • Аз благодаря, Калина!
  • "...Знам - няма смисъл от любовен пламък,
    ако не лумне "всеотдайност"- клада!.." Без тази "клада" всичко е НИЩО!Благодаря за искрения стих!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...