Много въпроси, един отговор
Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.
В недрата земни крият ли се духчета
и как при толкоз магма оцеляват?
Къде глухарчовите се събират пухчета?
(не може просто тъй да се стопяват)!
Защо когато се събуди слънцето
не сяда първо с ягодките да закуси,
а със лъчите си изприда утро звънко?
(дали се храни като милва устните)?
Когато пълнят се реките, носят ли
със себе си сълзите от дълбоки рани?
(не може инак, твърде разточително
ще бъде, ако мъката в очи остане)!
Потъват ли душите наши като кораби?
(щом могат да летят, нима и плават)?
Смъртта дали пресилено злокобна е
или кръвта във вените смразява с право?
Със сигурност сърцата ни не са от камък!
(нали и моето по Тебе страда)!
Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Безжичен, за мен е чест!
-
Много хубаво. А стилът - твой, интересен.
-
Аз благодаря, Калина!
-
"...Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!.." Без тази "клада" всичко е НИЩО!Благодаря за искрения стих! -
Мерси, Бойко!
-
слънцето се храни като милва устните - това най-много ми хареса
поздравления
botyo -
Ан, Ели, Владислав, Илко, за мен е повече от удоволствие, че сте тук!
Благодаря ви! -
Много оригиналност, чувственост и поетична висота, браво Таня!
Страхотна си! -
Въпросите могат да бъдат и по-малко, и много повече...И не е важно дали ще открием отговор за всеки. По-важното е, че търсим...Тук се демонстрира будният , търсещ, неспокоен човешки ум и дух.
И в това е стойностното.
Поздрави! -
Благодаря ти, Кръстина!
-
"Със сигурност сърцата ни не са от камък!
(нали и моето по Тебе страда)!
Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!"
--------------------------------------------------------
Поздрави и от мен за оригиналния стих с мъдро послание!
Много ми хареса! -
Ели, не изгорим ли онова, което пречи на любовта, респ. самите ние да горим в нея, чувствата се обезсмислят!
Така е, Васко, един е отговорът! На всички въпроси...
Благодаря ви! -
Един е отговора...
Много въпроси остават "висящи", може би защото техните отговори са безсилни да преодолеят някои гравитации
Поздрави! -
Всеотдайност - клада .Колко си права мило момиче !
-
И без да те питам, знам точно какво визираш, Белла!
Ели, Ваня, Георги, Ренета, изключително ми е приятно, че сте тук!
Младене, обстоен и изчерпателен, както винаги, при това с интересни разсъждения!
Людмиле, това е много, много мило!
Благодаря ви! -
Къде събират се глухарчовите пухчета?
Дали и те си имат място отредено?
Толкова са леки! – Безпроблемно
ще стигнат края на безкрайната вселена.
Едва ли. Мисля, че усетих няколко
в стихчето, току-що посетено,
да гъделичкат, уж наивно и по детски мило,
с въпроси за сакрални, вечни теми... -
Аплодисменти, Таня!
-
Хареса ми стихът ти - поздрав.
-
Моите на-искрени поздравления! Много ми хареса!
-
"Ах тази всепоглъщаща клада"! Всеки тайно я мечтае в дъното на сърцето си, но същевременно се страхува от нея и предпочита често "удобната и по-безобидна любов". Затова понякога мечтата се превръща в идея фикс.
Не вярвам в края на вселената. По-скоро тя е крайна, но без да има край. Така както и Земята е крайна, но кълбовидната й форма я лишава от край. Вероятно и вселената е създадена с много хитра геометрична форма и реализира подобен феномен.
Поздравление за интересното и замислящо стихотворение, Таня! И честит празник от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
имам предпочитания - Валери Станков, Ванилин Гавраилов, Пинче, Елица Мавродинова и много други...