Много въпроси, един отговор
Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.
В недрата земни крият ли се духчета
и как при толкоз магма оцеляват?
Къде глухарчовите се събират пухчета?
(не може просто тъй да се стопяват)!
Защо когато се събуди слънцето
не сяда първо с ягодките да закуси,
а със лъчите си изприда утро звънко?
(дали се храни като милва устните)?
Когато пълнят се реките, носят ли
със себе си сълзите от дълбоки рани?
(не може инак, твърде разточително
ще бъде, ако мъката в очи остане)!
Потъват ли душите наши като кораби?
(щом могат да летят, нима и плават)?
Смъртта дали пресилено злокобна е
или кръвта във вените смразява с право?
Със сигурност сърцата ни не са от камък!
(нали и моето по Тебе страда)!
Знам - няма смисъл от любовен пламък,
ако не лумне "всеотдайност"- клада!
© Таня Донова All rights reserved.
