17 авг. 2013 г., 17:22

Модерни времена

1.5K 0 3

          Модерни времена

 

Реших като съвременен поет

да качвам стихове във Интернет.

Малко ме притесняваше това,

дали ще имам авторски права.

Не мислих много и се престраших,

така публикувах първия стих,

последваха втори, трети, …

Затрупах нета с куплети!

А за френдство, то е ясно,

канех аз наляво и надясно.

Но започнах скоро да се вайкам,

защото никой не ме лайква.

До тук май стига за сонет,

нали велик съм аз Поет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...