17.08.2013 г., 17:22

Модерни времена

1.5K 0 3

          Модерни времена

 

Реших като съвременен поет

да качвам стихове във Интернет.

Малко ме притесняваше това,

дали ще имам авторски права.

Не мислих много и се престраших,

така публикувах първия стих,

последваха втори, трети, …

Затрупах нета с куплети!

А за френдство, то е ясно,

канех аз наляво и надясно.

Но започнах скоро да се вайкам,

защото никой не ме лайква.

До тук май стига за сонет,

нали велик съм аз Поет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...