18 февр. 2020 г., 12:33

Мое горско пиле!...

407 0 1

 

                         

 Мое горско пиле!...

 

Моя Нежност луннокоса

и зеленоока ти,

дали си в утроба носена

или пък в мечти?...

 

...Дали не кошута някога

ти прегриза пъпа!...

Или в самодивско мляко

майка ти те къпа?...

 

Дали еньовденско биле

брала ти за здраве?...

Или кръв от диво пиле

крила под възглаве –

 

та ти устните кръвени,

а плътта тъй бяла,

който види я и стене

да я обладава...

 

Мъко моя луннокоса,

мое горско пиле,

обич моя недокосната

грях не сме грешили,

 

но сега желая лудо

младото ти тяло –

да го грабна, да го любя

в сладост отмаляло!...

 

Едно време

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...