18.02.2020 г., 12:33

Мое горско пиле!...

404 0 1

 

                         

 Мое горско пиле!...

 

Моя Нежност луннокоса

и зеленоока ти,

дали си в утроба носена

или пък в мечти?...

 

...Дали не кошута някога

ти прегриза пъпа!...

Или в самодивско мляко

майка ти те къпа?...

 

Дали еньовденско биле

брала ти за здраве?...

Или кръв от диво пиле

крила под възглаве –

 

та ти устните кръвени,

а плътта тъй бяла,

който види я и стене

да я обладава...

 

Мъко моя луннокоса,

мое горско пиле,

обич моя недокосната

грях не сме грешили,

 

но сега желая лудо

младото ти тяло –

да го грабна, да го любя

в сладост отмаляло!...

 

Едно време

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...