Мое горско пиле!...
Мое горско пиле!...
Моя Нежност луннокоса
и зеленоока ти,
дали си в утроба носена
или пък в мечти?...
...Дали не кошута някога
ти прегриза пъпа!...
Или в самодивско мляко
майка ти те къпа?...
Дали еньовденско биле
брала ти за здраве?...
Или кръв от диво пиле
крила под възглаве –
та ти устните кръвени,
а плътта тъй бяла,
който види я и стене
да я обладава...
Мъко моя луннокоса,
мое горско пиле,
обич моя недокосната
грях не сме грешили,
но сега желая лудо
младото ти тяло –
да го грабна, да го любя
в сладост отмаляло!...
Едно време
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
