Мое горско пиле!...

Моя Нежност луннокоса

и зеленоока ти,

дали си в утроба носена

или пък в мечти?...

...Дали не кошута някога

ти прегриза пъпа!...

Или в самодивско мляко

майка ти те къпа?...

Дали еньовденско биле

брала ти за здраве?...

Или кръв от диво пиле

крила под възглаве –

та ти устните кръвени,

а плътта тъй бяла,

който види я и стене

да я обладава...

Мъко моя луннокоса,

мое горско пиле,

обич моя недокосната

грях не сме грешили,

но сега желая лудо

младото ти тяло –

да го грабна, да го любя

в сладост отмаляло!...

Едно време