Feb 18, 2020, 12:33 PM

Мое горско пиле!...

  Poetry » Other
408 0 1

 

                         

 Мое горско пиле!...

 

Моя Нежност луннокоса

и зеленоока ти,

дали си в утроба носена

или пък в мечти?...

 

...Дали не кошута някога

ти прегриза пъпа!...

Или в самодивско мляко

майка ти те къпа?...

 

Дали еньовденско биле

брала ти за здраве?...

Или кръв от диво пиле

крила под възглаве –

 

та ти устните кръвени,

а плътта тъй бяла,

който види я и стене

да я обладава...

 

Мъко моя луннокоса,

мое горско пиле,

обич моя недокосната

грях не сме грешили,

 

но сега желая лудо

младото ти тяло –

да го грабна, да го любя

в сладост отмаляло!...

 

Едно време

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...