Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89 (Деница Гарелова)
138 758
7 июл. 2021 г., 19:25

Мое лято

1.3K 6 17

Ти, мое лято с пухкави вълни

със сламено бомбе и изгрев златен,

закачам се за дългите ти дни

и ще направя пясъчни палати.

Пареото си синьо ще ти дам

и очилата розови вземи ми.

Щом слънцето е твоят вечен храм

и въздухът ухае на малини,

защо да не останеш за поне

една година… или десет още,

а аз ще нося кашкавал пане

за теб и романтичните ти нощи.

О, мое лято, чаках точно теб!

Добре дошло във скромната ми къща!

Седни до мен, вземи си сладолед

и просто обещай ми да не свършваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Здравей, мое лято!

6 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    И може би съвсем малко на пържени филии и мекици, а? 😉
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Агенте, благодаря ти, чак сега видях коментара. Е не заради римата, летата от детството ми ухаят на паниран кашкавал 😂😂
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Много е хубаво, Дени! А тоя кашкавал пане, как ли ти хрумна? Заради римата ли го тури, или беше гладна пак? 😉
  • Dendu89 (Деница Гарелова)
    Dendu89 (Деница Гарелова)
    Благодаря!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    И аз бих искала то да не свършва, но колкото е хубаво, толкова и кратко, а стихът ти много ми хареса! Успех!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0