Ти, мое лято с пухкави вълни
със сламено бомбе и изгрев златен,
закачам се за дългите ти дни
и ще направя пясъчни палати.
Пареото си синьо ще ти дам
и очилата розови вземи ми.
Щом слънцето е твоят вечен храм
и въздухът ухае на малини,
защо да не останеш за поне
една година… или десет още,
а аз ще нося кашкавал пане
за теб и романтичните ти нощи. ...