16 апр. 2009 г., 07:44

Мое си

721 0 8
Някой грешно го нарисува!
Уж моя свят, моята стая.
Но сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!

Даже времето се обърка
и тръгна назад изведнъж:
вчера не зная какво ще бъде,
а утре валеше дъжд.

И слънцето си придърпва лъчите.
Обърна се горе и долу.
Напред ми е стъпката, назад очите -
както би казал Николов*.


*Иван Николов, един невероятен хасковски поет (1937-1992)!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...