16.04.2009 г., 7:44

Мое си

715 0 8
Някой грешно го нарисува!
Уж моя свят, моята стая.
Но сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!

Даже времето се обърка
и тръгна назад изведнъж:
вчера не зная какво ще бъде,
а утре валеше дъжд.

И слънцето си придърпва лъчите.
Обърна се горе и долу.
Напред ми е стъпката, назад очите -
както би казал Николов*.


*Иван Николов, един невероятен хасковски поет (1937-1992)!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....