Мое си
Някой грешно го нарисува!
Уж моя свят, моята стая.
Но сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!
Даже времето се обърка
и тръгна назад изведнъж:
вчера не зная какво ще бъде,
а утре валеше дъжд.
И слънцето си придърпва лъчите.
Обърна се горе и долу.
Напред ми е стъпката, назад очите -
както би казал Николов*.
*Иван Николов, един невероятен хасковски поет (1937-1992)!
Уж моя свят, моята стая.
Но сюжетът е друг, светлината е друга.
А той тика с пръста: това е!
Даже времето се обърка
и тръгна назад изведнъж:
вчера не зная какво ще бъде,
а утре валеше дъжд.
И слънцето си придърпва лъчите.
Обърна се горе и долу.
Напред ми е стъпката, назад очите -
както би казал Николов*.
*Иван Николов, един невероятен хасковски поет (1937-1992)!
© Райчо Русев All rights reserved.
