Hathor (Геновева Симеонова)
32 461

11 дек. 2019 г., 10:28

Моето хоро

Поэзия » Любовная

606 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво,

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро -

играй или пък някъде пътувай!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hathor (Геновева Симеонова)

Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?

2019-12-15T17:29:08+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
Хубав стих!Поздравление!

2019-12-14T07:46:08+02:00

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....