11 дек. 2019 г., 10:28

Моето хоро

604 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво, 

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

 

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

 

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро - 

играй или пък някъде пътувай!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?
  • Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
    Хубав стих!Поздравление!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...