Моето хоро

Poetry » Love

602 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво,

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро -

играй или пък някъде пътувай!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hathor (Геновева Симеонова)

Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?

2019-12-15T17:29:08+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
Хубав стих!Поздравление!

2019-12-14T07:46:08+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0