Hathor (Геновева Симеонова)
32 461

11.12.2019 г., 10:28

Моето хоро

Поезия » Любовна

600 0 2

Ах, леле мале, стана тя една...

Пак сблъскахме главите здраво,

начупиха се твоите рога,

а челото ми стана по-кораво.

Не си очаквал - някаква жена,

ветрец да духне, ще я попилее.

Но силата не идва ей така

и бесовете щом ги впрегна.

Инат ли? Воля? Все ми е едно...

Дотук бях тиха, ти се натанцува,

а днес започва моето хоро -

играй или пък някъде пътувай!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Hathor (Геновева Симеонова)

Аз нямам нищо общо с рогата , нали мъжките екземпляри по принцип са си така?

2019-12-15T17:29:08+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Геновева,съгражданке ама тези рога,счупените де,по рождение ли ги имаше или му ги сложи допълнително.Усмивка.
Хубав стих!Поздравление!

2019-12-14T07:46:08+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0