Моето малко мишле

26 июл. 2024 г., 08:52

Поэзия

97 3 3

МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ

Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:

– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.

Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,

томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи!

Сетне скри се под фотьойла – промърмори, някак зла:

– В тая къща няма кой да премете с една метла!

Сетне сиренце ѝ гребнах – бучка истинско менте.

И – каквато беше дребна, хапна! – взе и да расте!

Натроших ѝ къшей хлебец, ръснах ѝ пакет кашу.

Тя ми рече: – Пич, със тебе цял живот ще сме на "You"!

Пържените ти картофи днес не чинят пукнат грош!

Искам светлите ти строфи! – да ги гризкам цяла нощ.

Ученолюбива мишка! Не римува никак зле.

Моята последна книжка я написа туй мишле!

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-07-26T14:53:27+03:00

И мишките, и хората те обичат и те четат с удоволствие
Yuri (Yuri Yovev)

2024-07-26T12:49:19+03:00

Страхотно, мишле! 👍😊
yotovava (Валентина Йотова)

2024-07-26T08:55:48+03:00

Умно мишле ти е дошло на гости, Валюше, пази си го, да ти е другарче.