26.07.2024 г., 8:52 ч.

Моето малко мишле 

  Поезия
165 3 3

МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ

 

Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:

– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.

Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,

томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи!

Сетне скри се под фотьойла – промърмори, някак зла:

– В тая къща няма кой да премете с една метла!

Сетне сиренце ѝ гребнах – бучка истинско менте.

 

И – каквато беше дребна, хапна! – взе и да расте!

Натроших ѝ къшей хлебец, ръснах ѝ пакет кашу.

Тя ми рече: – Пич, със тебе цял живот ще сме на "You"!

Пържените ти картофи днес не чинят пукнат грош!

Искам светлите ти строфи! – да ги гризкам цяла нощ.

Ученолюбива мишка! Не римува никак зле.

Моята последна книжка я написа туй мишле!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??