МОЕТО МАЛКО МИШЛЕ
Малка мишчица гризанка във стайчето ми влетя:
– Ти ли си Валери Станков? – тихо ме попита тя.
Шмугна ми се под дивана, впери в мен добри очи,
томче на Толстой подхвана: – Много, – вика, – ми горчи!
Сетне скри се под фотьойла – промърмори, някак зла:
– В тая къща няма кой да премете с една метла!
Сетне сиренце ѝ гребнах – бучка истинско менте.
И – каквато беше дребна, хапна! – взе и да расте!
Натроших ѝ къшей хлебец, ръснах ѝ пакет кашу.
Тя ми рече: – Пич, със тебе цял живот ще сме на "You"!
Пържените ти картофи днес не чинят пукнат грош! ...