30 янв. 2016 г., 10:40

Моето селско училище

416 0 0

Моето селско училище

Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище...
И свеждам
посивелия си лик
пред този храм велик,
да се пречистя!

 

Аз тук започнах
моите неща...
Разбрах
за Злото и Доброто!
И само тук,
на моето "Защо",
намерих отговори,
със "Защото"

 

Видях света
през моите очи!
И тръгнах за света
от тази гара!
И кръгозора си
огрях с лъчи.
То в правилният път
ме вкара!

 

Стоя сега
с наведени очи!
То е затворено
и запустяло...
Стоя сред бурени
и сред треви!
И плача
като за умряло!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Жалки спомени стоят сред село!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...