Моето селско училище
Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище...
И свеждам
посивелия си лик
пред този храм велик,
да се пречистя!
Аз тук започнах
моите неща...
Разбрах
за Злото и Доброто!
И само тук,
на моето "Защо",
намерих отговори,
със "Защото"
Видях света
през моите очи!
И тръгнах за света
от тази гара!
И кръгозора си
огрях с лъчи.
То в правилният път
ме вкара!
Стоя сега
с наведени очи!
То е затворено
и запустяло...
Стоя сред бурени
и сред треви!
И плача
като за умряло!
© Hristo Slavov Все права защищены