30.01.2016 г., 10:40

Моето селско училище

411 0 0

Моето селско училище

Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище...
И свеждам
посивелия си лик
пред този храм велик,
да се пречистя!

 

Аз тук започнах
моите неща...
Разбрах
за Злото и Доброто!
И само тук,
на моето "Защо",
намерих отговори,
със "Защото"

 

Видях света
през моите очи!
И тръгнах за света
от тази гара!
И кръгозора си
огрях с лъчи.
То в правилният път
ме вкара!

 

Стоя сега
с наведени очи!
То е затворено
и запустяло...
Стоя сред бурени
и сред треви!
И плача
като за умряло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Жалки спомени стоят сред село!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...