Jan 30, 2016, 10:40 AM

Моето селско училище

Poetry » Civic

412 0 0

Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище...
И свеждам
посивелия си лик
пред този храм велик,
да се пречистя!

Аз тук започнах
моите неща...
Разбрах
за Злото и Доброто!
И само тук,
на моето "Защо",
намерих отговори,
със "Защото"

Видях света
през моите очи!
И тръгнах за света
от тази гара!
И кръгозора си
огрях с лъчи.
То в правилният път
ме вкара!

Стоя сега
с наведени очи!
То е затворено
и запустяло...
Стоя сред бурени
и сред треви!
И плача
като за умряло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Жалки спомени стоят сред село!

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0