26 нояб. 2011 г., 14:35

Моето училище

7.3K 0 1

В моето  училище  прекрасно

всичко ми е много ясно,

трябва правилата да се спазват

госпожите, за да не ни наказват.

 

 

Сутрин гладя свойта униформа,

за да бъда във прилична форма,

но проблем ми все създава

вратовръзката лилава.

 

 

Чантата ми подредена,

до бюрото чака наредена,

но тежи ми във ръката,

чак изтръпва ми горката.

 

 

И в училище съм вече

„Закъсняваш!” – някой рече.

И звънецът се изсмя -

„ Хайде  закъсня!”.

 

Класната ни влиза в час,

а дежурните със пълен глас

казват: „Клас стани –

госпожата посрещни”.

 

 

Математика е първи час

и на черната дъска

се явяват цифри, дроби

и дълги уравнения със скоби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....