26 нояб. 2011 г., 14:35

Моето училище

7.3K 0 1

В моето  училище  прекрасно

всичко ми е много ясно,

трябва правилата да се спазват

госпожите, за да не ни наказват.

 

 

Сутрин гладя свойта униформа,

за да бъда във прилична форма,

но проблем ми все създава

вратовръзката лилава.

 

 

Чантата ми подредена,

до бюрото чака наредена,

но тежи ми във ръката,

чак изтръпва ми горката.

 

 

И в училище съм вече

„Закъсняваш!” – някой рече.

И звънецът се изсмя -

„ Хайде  закъсня!”.

 

Класната ни влиза в час,

а дежурните със пълен глас

казват: „Клас стани –

госпожата посрещни”.

 

 

Математика е първи час

и на черната дъска

се явяват цифри, дроби

и дълги уравнения със скоби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...