26 нояб. 2011 г., 14:35

Моето училище

7.3K 0 1

В моето  училище  прекрасно

всичко ми е много ясно,

трябва правилата да се спазват

госпожите, за да не ни наказват.

 

 

Сутрин гладя свойта униформа,

за да бъда във прилична форма,

но проблем ми все създава

вратовръзката лилава.

 

 

Чантата ми подредена,

до бюрото чака наредена,

но тежи ми във ръката,

чак изтръпва ми горката.

 

 

И в училище съм вече

„Закъсняваш!” – някой рече.

И звънецът се изсмя -

„ Хайде  закъсня!”.

 

Класната ни влиза в час,

а дежурните със пълен глас

казват: „Клас стани –

госпожата посрещни”.

 

 

Математика е първи час

и на черната дъска

се явяват цифри, дроби

и дълги уравнения със скоби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...