Дали мога да смачкам любовта,
по-малко да чувствам и усещам,
да давам по искрица от страстта
при всяка наша забранена среща.
Не знам, не знам любов ли е това,
но искаш я от мене по лъжичка.
Аз как от лавата да загреба,
орела да превърна във мушичка.
Ти настояваш да заключа любовта,
в тъмница да я хвърля, че е грешна
и с малкото процеждаща се светлина,
през ключалката от нея, да се срещаш.
В теб, явно, пуши само, не гори
пожарът, който в мен бушува.
Не мога с малко и ме разбери -
толкова боли да се преструвам.
© Валентина Лозова Все права защищены
Ирена,
благодаря за вниманието!