12.06.2011 г., 20:27

Мога ли да смачкам любовта

920 0 10

Дали мога да смачкам любовта,

по-малко да чувствам и усещам,

да давам по искрица от страстта

при всяка наша забранена среща.

 

Не знам, не знам любов ли е това,

но искаш я от мене по лъжичка.

Аз как от лавата да загреба,

орела да превърна във мушичка.

 

Ти настояваш да заключа любовта,

в тъмница да я хвърля, че е грешна

и с малкото процеждаща се светлина,

през ключалката от нея, да се срещаш.

 

В теб, явно, пуши само, не гори

пожарът, който в мен бушува.

Не мога с малко и ме разбери -

толкова боли да се преструвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...