12.06.2011 г., 20:27

Мога ли да смачкам любовта

922 0 10

Дали мога да смачкам любовта,

по-малко да чувствам и усещам,

да давам по искрица от страстта

при всяка наша забранена среща.

 

Не знам, не знам любов ли е това,

но искаш я от мене по лъжичка.

Аз как от лавата да загреба,

орела да превърна във мушичка.

 

Ти настояваш да заключа любовта,

в тъмница да я хвърля, че е грешна

и с малкото процеждаща се светлина,

през ключалката от нея, да се срещаш.

 

В теб, явно, пуши само, не гори

пожарът, който в мен бушува.

Не мога с малко и ме разбери -

толкова боли да се преструвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...