Мога... но не мога
Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша,
дори когато със скръстени ръце стоя.
Но не мога да не пиша,
щом ръката ми взела е вече листа...
Мога да си тръгвам,
когато завинаги ми се остава така.
Но не мога да остана,
щом Музата в мен си тръгва сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
