Мога да викам,
когато всъщност ми се иска да мълча.
Но не мога да съм тиха,
щом имам какво да изрека.
И мога да пиша,
дори когато със скръстени ръце стоя.
Но не мога да не пиша,
щом ръката ми взела е вече листа...
Мога да си тръгвам,
когато завинаги ми се остава така.
Но не мога да остана,
щом Музата в мен си тръгва сама!
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
