1 мая 2010 г., 23:50

Мои си неща...

983 0 0

Аз не чакам напразно, не моля... Аз знам...
Мисълта ти отдавна отпъдих далече.
Престарах се да съдя и хуля без срам
този, който на туй ме обрече.
Търся пътя умело отъпкан от друг,
насълзено прикрит, неоткрит в самотата,
както търси отчаяно своя съпруг
от смъртта да го върне жената...
Яд ме хваща за всеки последен провал,
стискам зъби и тръгвам към края,
да се лъжа, че днес пак без теб съм живял,
туй не мога да спра да го зная...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ботьо Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...