May 1, 2010, 11:50 PM

Мои си неща...

  Poetry » Other
980 0 0

Аз не чакам напразно, не моля... Аз знам...
Мисълта ти отдавна отпъдих далече.
Престарах се да съдя и хуля без срам
този, който на туй ме обрече.
Търся пътя умело отъпкан от друг,
насълзено прикрит, неоткрит в самотата,
както търси отчаяно своя съпруг
от смъртта да го върне жената...
Яд ме хваща за всеки последен провал,
стискам зъби и тръгвам към края,
да се лъжа, че днес пак без теб съм живял,
туй не мога да спра да го зная...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...