Мои си неща...

Аз не чакам напразно, не моля... Аз знам...
Мисълта ти отдавна отпъдих далече.
Престарах се да съдя и хуля без срам
този, който на туй ме обрече.
Търся пътя умело отъпкан от друг,
насълзено прикрит, неоткрит в самотата,
както търси отчаяно своя съпруг
от смъртта да го върне жената...
Яд ме хваща за всеки последен провал,
стискам зъби и тръгвам към края,
да се лъжа, че днес пак без теб съм живял,
туй не мога да спра да го зная...