21 сент. 2011 г., 13:03

Моите колежки

1.1K 0 1

Моите колежки, Боже,

как такива си направил?

Просто чудя се, как може

ти така да си се справил?

 

Още чудя се и мая

как в главата ми летуват!

Господи, кажи, не зная!

Истински са? Съществуват?

 

Що са те, не проумявам!

Сякаш там са, а сънувам!

Почнах аз да се съмнявам,

а не ща да се преструвам!

 

Хайде, Господи, кажи ми!

Дай да чуя ти речта!

Хайде, де! Отговори ми!

Що са ходеща мечта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...