6 янв. 2020 г., 09:28

Моите зими

862 2 6

Колко зими до днес преживях,

колко пътища снежни изринах.

Колко истини земни разбрах,

но Отвъд и така не преминах.

 

Дълго плаках и дълго се смях,

славех Бога и Него проклинах.

Бях светец, бях затънал във грях,

със смъртта на шега се разминах.

 

Чакам още последната зима,

търся още най-верният път.

Ще го видя, щом още ме има!

 

И тогава, ще тръгна Отвъд,

ще прекрача онази пъртина...

А зад мен, ще пирува светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...