6 янв. 2020 г., 09:28

Моите зими

860 2 6

Колко зими до днес преживях,

колко пътища снежни изринах.

Колко истини земни разбрах,

но Отвъд и така не преминах.

 

Дълго плаках и дълго се смях,

славех Бога и Него проклинах.

Бях светец, бях затънал във грях,

със смъртта на шега се разминах.

 

Чакам още последната зима,

търся още най-верният път.

Ще го видя, щом още ме има!

 

И тогава, ще тръгна Отвъд,

ще прекрача онази пъртина...

А зад мен, ще пирува светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...