6.01.2020 г., 9:28

Моите зими

853 2 6

Колко зими до днес преживях,

колко пътища снежни изринах.

Колко истини земни разбрах,

но Отвъд и така не преминах.

 

Дълго плаках и дълго се смях,

славех Бога и Него проклинах.

Бях светец, бях затънал във грях,

със смъртта на шега се разминах.

 

Чакам още последната зима,

търся още най-верният път.

Ще го видя, щом още ме има!

 

И тогава, ще тръгна Отвъд,

ще прекрача онази пъртина...

А зад мен, ще пирува светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...