6.01.2020 г., 9:28

Моите зими

857 2 6

Колко зими до днес преживях,

колко пътища снежни изринах.

Колко истини земни разбрах,

но Отвъд и така не преминах.

 

Дълго плаках и дълго се смях,

славех Бога и Него проклинах.

Бях светец, бях затънал във грях,

със смъртта на шега се разминах.

 

Чакам още последната зима,

търся още най-верният път.

Ще го видя, щом още ме има!

 

И тогава, ще тръгна Отвъд,

ще прекрача онази пъртина...

А зад мен, ще пирува светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...