29 нояб. 2011 г., 11:52

Мой блян

695 0 2

Мой блян 

       Аз съм влюбен драматично.

Нямам друга на света!

Може да е патетично:

          за мене ти си Любовта…

 

                  Аз съм влюбен в теб… и страдам!

Няма щастие за мен!

Моята надежда пада 

в порива несподелен!

 

Ти си ледено студена...

Невидяна  светлина!

Любовта е покосена...

Имаш ли сърце, жена?!

 

Ти си толкова красива.

      Бог единствен в моя храм...

    Как сърцето ми се свива,

чувствата ти като знам!

 

                                                          Що към мене си студена?!

  И не споделяш моя плам...

Любовта несподелена

е проблемът ми голям..

 

Моят блян си! Блян остана!

Неродена светлина…

Болка и дълбока рана,

дъното на любовта…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лошо нещо е несподелената любов,но трябва да сме силни.
    Стихотворението ти е много хубаво.Личи си , че е писано с чувство,а чувството което е на сърцето ти е любов.
    Поздравления,супер е!
  • харесах!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...