Мой блян
Аз съм влюбен драматично.
Нямам друга на света!
Може да е патетично:
за мене ти си Любовта…
Аз съм влюбен в теб… и страдам!
Няма щастие за мен!
Моята надежда пада
в порива несподелен!
Ти си ледено студена...
Невидяна светлина!
Любовта е покосена...
Имаш ли сърце, жена?!
Ти си толкова красива.
Бог единствен в моя храм...
Как сърцето ми се свива,
чувствата ти като знам!
Що към мене си студена?!
И не споделяш моя плам...
Любовта несподелена
е проблемът ми голям..
Моят блян си! Блян остана!
Неродена светлина…
Болка и дълбока рана,
дъното на любовта…
© Христо Славов Всички права запазени
Стихотворението ти е много хубаво.Личи си , че е писано с чувство,а чувството което е на сърцето ти е любов.
Поздравления,супер е!