23 дек. 2010 г., 13:50

Мой свят

861 0 1

Мой свят

 

      По пътечка към Луната

      някога ще полетя:

      - Отворете ми вратата,

      мои чудни Небеса!

 

      Ще попита Месец ясен:

      - Ти защо си тук дошла?

      Мигар тясна е Земята

      за човешки чудеса?

 

      Ще надникнат и звездици –

      дружки мои през нощта:

      - Ти раздаде ли, сестрице,

      всичко твое на света?

 

      Чак тогава ще погледна

      отвисоко и назад

      към Земята необгледна

      и заспалия там свят.

 

      - Сън дойдох да ви изпрося,

мили, хубави звезди,

че безсъница аз нося..,

Месечко, не се сърди!

 

- Аз почивка не познавам,

през нощта светя един!

Ако искаш, до забрава

с теб света да осветим!

 

- Ние също все сме будни,

че през Новата Луна,

ако няма и дежурни,

ще е пълен мрак, тъма!

 

- Ти върни се на Земята,

само там търси покой!

Взех си сбогом с Небесата...

затова светът е мой!

 

2001г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, Даниела. Работата ни е да светим тук на земята, колкото можем. Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...