Dec 23, 2010, 1:50 PM

Мой свят

  Poetry
852 0 1

Мой свят

 

      По пътечка към Луната

      някога ще полетя:

      - Отворете ми вратата,

      мои чудни Небеса!

 

      Ще попита Месец ясен:

      - Ти защо си тук дошла?

      Мигар тясна е Земята

      за човешки чудеса?

 

      Ще надникнат и звездици –

      дружки мои през нощта:

      - Ти раздаде ли, сестрице,

      всичко твое на света?

 

      Чак тогава ще погледна

      отвисоко и назад

      към Земята необгледна

      и заспалия там свят.

 

      - Сън дойдох да ви изпрося,

мили, хубави звезди,

че безсъница аз нося..,

Месечко, не се сърди!

 

- Аз почивка не познавам,

през нощта светя един!

Ако искаш, до забрава

с теб света да осветим!

 

- Ние също все сме будни,

че през Новата Луна,

ако няма и дежурни,

ще е пълен мрак, тъма!

 

- Ти върни се на Земята,

само там търси покой!

Взех си сбогом с Небесата...

затова светът е мой!

 

2001г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих, Даниела. Работата ни е да светим тук на земята, колкото можем. Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...