Dec 23, 2010, 1:50 PM

Мой свят

  Poetry
863 0 1

Мой свят

 

      По пътечка към Луната

      някога ще полетя:

      - Отворете ми вратата,

      мои чудни Небеса!

 

      Ще попита Месец ясен:

      - Ти защо си тук дошла?

      Мигар тясна е Земята

      за човешки чудеса?

 

      Ще надникнат и звездици –

      дружки мои през нощта:

      - Ти раздаде ли, сестрице,

      всичко твое на света?

 

      Чак тогава ще погледна

      отвисоко и назад

      към Земята необгледна

      и заспалия там свят.

 

      - Сън дойдох да ви изпрося,

мили, хубави звезди,

че безсъница аз нося..,

Месечко, не се сърди!

 

- Аз почивка не познавам,

през нощта светя един!

Ако искаш, до забрава

с теб света да осветим!

 

- Ние също все сме будни,

че през Новата Луна,

ако няма и дежурни,

ще е пълен мрак, тъма!

 

- Ти върни се на Земята,

само там търси покой!

Взех си сбогом с Небесата...

затова светът е мой!

 

2001г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих, Даниела. Работата ни е да светим тук на земята, колкото можем. Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...