23.12.2010 г., 13:50

Мой свят

853 0 1

Мой свят

 

      По пътечка към Луната

      някога ще полетя:

      - Отворете ми вратата,

      мои чудни Небеса!

 

      Ще попита Месец ясен:

      - Ти защо си тук дошла?

      Мигар тясна е Земята

      за човешки чудеса?

 

      Ще надникнат и звездици –

      дружки мои през нощта:

      - Ти раздаде ли, сестрице,

      всичко твое на света?

 

      Чак тогава ще погледна

      отвисоко и назад

      към Земята необгледна

      и заспалия там свят.

 

      - Сън дойдох да ви изпрося,

мили, хубави звезди,

че безсъница аз нося..,

Месечко, не се сърди!

 

- Аз почивка не познавам,

през нощта светя един!

Ако искаш, до забрава

с теб света да осветим!

 

- Ние също все сме будни,

че през Новата Луна,

ако няма и дежурни,

ще е пълен мрак, тъма!

 

- Ти върни се на Земята,

само там търси покой!

Взех си сбогом с Небесата...

затова светът е мой!

 

2001г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, Даниела. Работата ни е да светим тук на земята, колкото можем. Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...