1 апр. 2007 г., 22:56

Може би…

1.1K 0 14



 

В живота често тъжна сценка

корекция внася, даже малка

и в неизбежната преценка

стигаш до оназ причина жалка,

накърнила чувството ти знойно,

поднасяща ти примирение,

но поведението достойно

те изпълва с уважение

за сценката, която си видял

и след като добре се прецени

с кого и как си преживял,

няма да говориш общо за жени!?

-Може би така позната мъка

за радостта е сигурна заръка?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Избирам формулата "И....и", Таня!
  • Знай, че... а, само вяра! Достатъчно е!
  • Това, което казваш Катя, е много важно....много. Защо? Защото преодоляната трудност развързва много възли и получаваш възможността да следиш собствения си разтеж. С такава цел именно са коментарите. Пак ще кажа, че коментарът ти ме зарадва.
  • Прав си, Валери! Истината е,че се опитах (явно доста нескопосано) да призная по заобиколен начин, че понякога ми е много, ама много трудно да проумея философските ти послания! Което ме кара да се чувствам не достатъчно начетена! Но това са си мои терзания!!! Поздравявам те за откровенността!
  • Обречена на вярност!? Страхотно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...