1.04.2007 г., 22:56

Може би…

1.1K 0 14



 

В живота често тъжна сценка

корекция внася, даже малка

и в неизбежната преценка

стигаш до оназ причина жалка,

накърнила чувството ти знойно,

поднасяща ти примирение,

но поведението достойно

те изпълва с уважение

за сценката, която си видял

и след като добре се прецени

с кого и как си преживял,

няма да говориш общо за жени!?

-Може би така позната мъка

за радостта е сигурна заръка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Избирам формулата "И....и", Таня!
  • Знай, че... а, само вяра! Достатъчно е!
  • Това, което казваш Катя, е много важно....много. Защо? Защото преодоляната трудност развързва много възли и получаваш възможността да следиш собствения си разтеж. С такава цел именно са коментарите. Пак ще кажа, че коментарът ти ме зарадва.
  • Прав си, Валери! Истината е,че се опитах (явно доста нескопосано) да призная по заобиколен начин, че понякога ми е много, ама много трудно да проумея философските ти послания! Което ме кара да се чувствам не достатъчно начетена! Но това са си мои терзания!!! Поздравявам те за откровенността!
  • Обречена на вярност!? Страхотно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...