5 сент. 2007 г., 15:04

Може и да съм такава

Поэзия

989 0 1

Познаваше ме от години,
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми,
болки, разбити мечти...
наслаждаваше се отстрани.
А днес заставаш пред мен,
без дори да знаеш как вътре в мен вали,
как давя сърцето си в кървави сълзи...
неразбрани, невидяни дори и от хората,
които мислех за приятели.
И мен наричаш лесна... жена
лоша приятелка, позор за света.
Нима имаш право да ме съдиш?
Да, лош човек съм...
но да стана това, помогна ми ти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

the_r0se (Теодора Драгиева)

Не мисля,че си лош човек,а много силен за да минеш през всичко това...и след това няма начин да не се промениш...това не е позор,а опит!!!чудесен стих!

2007-09-05T15:23:36+03:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....