Може и да съм такава
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми,
болки, разбити мечти...
наслаждаваше се отстрани.
А днес заставаш пред мен,
без дори да знаеш как вътре в мен вали,
как давя сърцето си в кървави сълзи...
неразбрани, невидяни дори и от хората,
които мислех за приятели.
И мен наричаш лесна... жена
лоша приятелка, позор за света.
Нима имаш право да ме съдиш?
Да, лош човек съм...
но да стана това, помогна ми ти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красинка кръстева Всички права запазени
