Sep 5, 2007, 3:04 PM

Може и да съм такава

Poetry

983 0 1

Познаваше ме от години,
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми,
болки, разбити мечти...
наслаждаваше се отстрани.
А днес заставаш пред мен,
без дори да знаеш как вътре в мен вали,
как давя сърцето си в кървави сълзи...
неразбрани, невидяни дори и от хората,
които мислех за приятели.
И мен наричаш лесна... жена
лоша приятелка, позор за света.
Нима имаш право да ме съдиш?
Да, лош човек съм...
но да стана това, помогна ми ти!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

the_r0se (Теодора Драгиева)

Не мисля,че си лош човек,а много силен за да минеш през всичко това...и след това няма начин да не се промениш...това не е позор,а опит!!!чудесен стих!

2007-09-05T15:23:36+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0