Може и да съм такава
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми,
болки, разбити мечти...
наслаждаваше се отстрани.
А днес заставаш пред мен,
без дори да знаеш как вътре в мен вали,
как давя сърцето си в кървави сълзи...
неразбрани, невидяни дори и от хората,
които мислех за приятели.
И мен наричаш лесна... жена
лоша приятелка, позор за света.
Нима имаш право да ме съдиш?
Да, лош човек съм...
но да стана това, помогна ми ти!!!
© Красинка кръстева All rights reserved.
