koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
25 нояб. 2014 г., 16:46

Може ли 

  Поэзия » Другая
282 0 3

Мълния сърцето ми раздира.

Гръм в душата проехтява.

Тялото от мъката умира

и смъртта си възвестява.

 

Любовта за мен не съществува -

само спомен тя остава.

Цялата ми същност се бунтува -

пряко пътя ми застава.

 

Губят се очите тъжни в мрака -

чак Вселената тъгува.

Там сега във зодия на Рака

любовта ми се сбогува.

 

Може ли душата да светува

във безкрайната Вселена?

Без любов все пак да съществува

и от тяло разделена?

 

Може. Може само след смъртта ми

да се чувства тя свободна.

И по волята на паметта ми

да остане непреходна.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели!За оценката и хубавите коментарии!
    Вие сте моята подкрепа!Бъдете и пишете, за да Ви чета и аз!
    Сърдечни поздрави от мен и хубав ви ден!!!
  • Силно стихотворение, заслужаващо най-висока оценка!

    Поздравление, Никола!
  • Поредното дълбоко смислено и пропито с истински чувства стихотворение предлагаш. Нямам думи, Никола - ти всичко си казал. Само искам да прибавя, че моето мнение се препокрива с моето.Прекрасният ти стих е помогнал на вълшебното ти стихо!
    Поздрав от мен и хубава вечер!
Предложения
: ??:??