Може ли
Мълния сърцето ми раздира.
Гръм в душата проехтява.
Тялото от мъката умира
и смъртта си възвестява.
Любовта за мен не съществува -
само спомен тя остава.
Цялата ми същност се бунтува -
пряко пътя ми застава.
Губят се очите тъжни в мрака -
чак Вселената тъгува.
Там сега във зодия на Рака
любовта ми се сбогува.
Може ли душата да светува
във безкрайната Вселена?
Без любов все пак да съществува
и от тяло разделена?
Може. Може само след смъртта ми
да се чувства тя свободна.
И по волята на паметта ми
да остане непреходна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
