Може ли
Мълния сърцето ми раздира.
Гръм в душата проехтява.
Тялото от мъката умира
и смъртта си възвестява.
Любовта за мен не съществува -
само спомен тя остава.
Цялата ми същност се бунтува -
пряко пътя ми застава.
Губят се очите тъжни в мрака -
чак Вселената тъгува.
Там сега във зодия на Рака
любовта ми се сбогува.
Може ли душата да светува
във безкрайната Вселена?
Без любов все пак да съществува
и от тяло разделена?
Може. Може само след смъртта ми
да се чувства тя свободна.
И по волята на паметта ми
да остане непреходна.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Силно стихотворение, заслужаващо най-висока оценка!
Поздравление, Никола! -
Поредното дълбоко смислено и пропито с истински чувства стихотворение предлагаш. Нямам думи, Никола - ти всичко си казал. Само искам да прибавя, че моето мнение се препокрива с моето.Прекрасният ти стих е помогнал на вълшебното ти стихо!
Поздрав от мен и хубава вечер!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Вие сте моята подкрепа!Бъдете и пишете, за да Ви чета и аз!
Сърдечни поздрави от мен и хубав ви ден!!!