Можем...
Някой друг промени наизуст нещата,
трябваше да сме заедно, трябваше да сме в играта...
Можеше да те обичам някой ден,
можеше да бъде слънчево за теб и мен.
Но счупени спомени, до болка изгонени,
в душата навлизат и мисли изтриват,
а аз всеки ден мисля, всеки ден те искам,
всеки ден се крия и подтискам.
Ти ще кажеш - бъдещето ще те чака,
аз ти казвам - страх ме е да бъда в мрака,
и пак виждам - миналото си отива,
твоята усмивка моите сълзи скрива.
Моля те да бъдеш мойта светлина,
моля да не се предаваш и да бъдеш с мен докрай,
всеки път, когато те погледна - знам,
можем да превърнем болката във рай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
